Yet another Monday…
15.10.07 13:10
Станах в 5:30 като всички гадни провинциални псета и се запътих към автогарата. Нямаше много хора. И автобус нямаше. Докато дойде кирливата Сетра, тълпата беше станала огромна. Всички се скупчиха като сперматозоиди на входа на матката и също толкова коварно се приплъзваха навътре. Гледам Вальо се появил отнякъде и гледа злобно опашката. Пускам поглед. Дръжки. Пускам Втори. Нъцки. Дигнах ръка и шматката накрая ме видя. Идва и вика:
- Оооо Петре.
- Дай кинти аре!
- Ама имам само 50 на цяло!
- Нищо, ще имаш да ми връщаш!
Дава кинтите и аз почвам да си галя тридневната брада с тях и да се хиля като циганин на сватба. Гледам онея гадове са се раместили докато се разсейвам. Пред мене имаше един лилипут, на който реших да приложа натиск. Легнах върху него на границата на интимното. Това явно го смути, защото се понапъна да се шмугва измежду другите селяни. Стигнах вратата и застанах напреки. Вътре разни задници ме гледаха докато предниците им си купуваха билети. Ония глутеуси бяха запушили целия вход на автобуса в опит да се домогнат. Качвам се и гледам фраш. Деба ваща кожа деба къде сте тръгнали толкоз рано?! Намирам едно място и слагам багаж на него. Намирам още две на последната редица седалки и слагам багаж и на тях. Тръгвам наобратно и гледам шофьорът съжалява. Нямало повече места и съжалявал. Аз си проврях недъгавата ръка навън и като се уверих че само Вальо е гепил билета го пуснах. Викам:
- Влизай айде! Ейш, я направете път на човека! Той е лаборант!
Направиха му път. Та сядам отзад, като минавайки си събирам багажа от третото заето от мен място. Сядам ама тясно. Деба. Тоя лилипут дето го налазих преди малко се оказа до мен. Нисък ама широк. И не помръдва. Слуша някакви хард рокове от които аз чувам само барабаните. Та сядам и се правя на заспал. Спя и при всяко друсване се намествам все повече. По едно време вече се бутахме ожесточено. Размина се. Заспах и взе малко да ме интересува. Събуждам се по едно време и се сещам. Гледам Вальо спи сладко и го сръгвам:
- Ейш Вальо, аре да ти върна кинти а?
- Ми аре.
- На ти тея, на ти и тея. Ти що не казваш бе? Нали ме знаеш, че забравям.
- Абе ти ще ги дадеш все някога.
Давам му рестото плюс пари за моя билет и се настанявам пак. Оня лилипут се е разширил още повече. Друсвам се с всичка сила и оня се размърдва. Гледам тръгна да става. Викам си “Евала тоя ще слиза!”. Дръжки. Взе да мрънка, че било студено и отиде да каже на шофьора да пусне парно. И успя. След минута усещам студен вятър отвсякъде и ми стана още по-студено. Стопли се чак на влизане в София. Както съм си заспал от топлото и усещам удар в ребрата. Вальо ми вика, че трябва да слизам. Епа щом трябва, ще слизам. Здрасти София, как ти милая?
Зъня на колегите, да ги питам дали имат място в слюжебната за мен. Имат. Евала. Откакто една колежка си купи Корса все има място. И то, защото друга колежка все спи в различни краища на столицата. И винаги носи шишенце алкохол със себе си. Пристигаме бавно пред офиса. Одпред, където се намираше паркингът, сега имаше две големи дупки. Оказа се, че мястото между улицата и нашия вход е чужда собственост и онзи е решил да ни загради. Евала пич. Ти изби рибата. Да ама шефа сложил колата си напреки, така, че багер да не може да работи. Евала шефе и ти изби рибата. То риба не остана.
Минаваме с колегите през първия етаж и в приемната на долния офис се събрали 20 човека. Шефа наш, шефа и шефката на долната фирма, онези с багера и полицаи. Ние се качихме горе и си сипахме кафе. По едно време идва един колега с 2 торби и пита:
- Хриси, абе ти подари ли подаръците на шефа преди седмица и половина?
- Да. Подарих ги.
- А тогава защо ги намирам тука в склада тея две торби с подаръци?
- Ами не знам…
- Хм, интересно ми е какво е имало в тея торби, които си му подарила…
После разказа историята. Отишъл при шефа и го питал дали му е харесала ризата. Шефът казал “Каква риза?” “Тази за рождения ти ден.” “Ами не съм получавал риза за рождения ден.” Ние се пулим. Бива цирк, ама такава излагация до сега не е имало. Нивга.
Отива колегата с правилните торби и се връща с шефа, който е почервенял от смях. Идва и се обяснява. Бил ги видял но не сметнал за нужно да ни ги върне. В торбите имало рекламни брошурки. Та като дошъл колегата да го пита дали му е харесала ризата той погледнал за сетен път в торбите, видял пак брошурките и казал, че не е получавал риза. Но не казал, че е получил брошурки.
Май ще подаряваме очила на колежката.
